Световен ден за борба с инсулта - говори отличената с "Лекар на годината" за област Монтана д-р Елена Димитрова
Д-р Димитрова, колко са видовете инсулт и каква е разликата между тях?
д-р Елена Димитрова: За да класифицираме видовете, трябва да започнем с дефиницията на инсулт, която е предложена от СЗО през 1970 г., според която „инсултът е неврологичен дефицит с мозъчносъдов произход, протичащ над 24 часа или прекъснат вследствие на смърт в рамките на 24 часа“. Могат да се квалифицират два вида: Исхемичен мозъчен инсулт и Хеморагичен мозъчен инсулт.
Исхемичният, който е сред водещите причини за смърт и инвалидност у нас, се дължи на нарушение на мозъчното кръвообращение, вследствие запушване на мозъчен съд от тромб, ембол, атеросклеротична плака или поради хипоперфузия (поради общо намаление притока на кръв). Той е по-чест и съставлява 80% от инсултите.
Хеморагичният инсулт е по рядък и съставлява 20% от мозъчните инсулти.
Получава се вследствие на кръвоизлив в мозъка, поради разкъсване на мозъчен съд.
Как можем да разпознаем признаците?
д-р Димитрова: Признаците при двата вида мозъчен инсулт могат донякъде да се диференцират. При исхемичните инсулти може да настъпят внезапна слабост в крайниците, асиметрия на лицето, нарушена реч, зрение, замаяност до нарушено съзнание.
При хеморагичните инсулти, близо 50% от случаите протичат със силно главоболие, гадене и повръщане, подобно на хипертонична криза или силно физическо натоварване.
Какви са мерките, които трябва да се предприемат и защо при тях важи правилото за „златен час“?
д-р Димитрова: При съмнение за мозъчен инсулт, абсолютно задължително се търси медицинска помощ, транспортиране в болница и скенер за установяване вида на инсулта.
По отношение на лечението, при исхемичния инсулт в остър стадий, ключов е времевия прозорец от началото на признаците на инсулта (т.нар. правило за „златен час“) до момента на интравенозното приложение на алтеплазе (Actilysie, rt-PA), което е в първите 4.5 часа след началото на мозъчния инсулт. В първите часове и дни след инсулта, освен специфичното лечение с алтеплазе, различни други фармакологични и нефармакологични стратегии биха били полезни – поддържане на добра мозъчна перфзия и адекватно кръвно налягане, контрол на телесната температура и кръвната захар, както и други общи грижи за пациента. За съжаление, обаче, в повечето центрове за лечение на остри инсулти по света, тромболиза се прилага все още в малък % при пациентите, а в нашата страна този процент е значително по-нисък. Основната причина за това е, че повечето пациенти пристигат късно, извън времевия прозорец. Необходимо е възприемане на инсулта и транзиторната исхемична атака като спешно състояние, както от екипите на спешна помощ, така и от цялото общество. За целта са особено полезни разяснителни кампании по масовите медии.
Мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят – какъв е процента у нас?
д-р Димитрова: През последните години, България е в челните места по смъртност и заболеваемост от мозъчен инсулт в света. През 2019 г. бяха регистрирани над 58 000 случаи от които 90% с исхемичен мозъчен инсулт и 10% с хеморагичен. Интересен факт е, че по време на пандемията от COVID 19, само през първото шестмесечие на 2020 г. са регистрирани с 15% по малко мозъчни инсулта, което е във връзка най вероятно с липсата на търсене на медицинска помощ при налични симптоми. Което е много притеснителна тенденция.
Д-р Димитрова, кой засяга повече - мъже или жени?
д-р Димитрова: Мъжете страдат от инсулт с 25% повече от жените.
Но мога да споделя за случай, който имахме в МБАЛ „Сити клиник – Свети Георги“ Монтана, с младо момиче, без придружаващи заболявания, което приехме с инсулт, който бе настъпил преди 3 часа. Момичето беше със средно тежка пареза на крайниците, но извършихме тромболиза, която се оказа успешна и сега пациентката е много добре без остатъчна пареза. Истината е, че никой не е застрахован.
Колко важна е превенцията и каква е тя?
д-р Димитрова: Основна цел остава предпазването от мозъчен инсулт, чрез профилактика на рисковите фактори. Първичната профилактика включва идентифициране на т.нар. модифицируеми рискови фактори и въздействие върху тях. Те са: артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия, затлъстяване, тютюнопушене, предсърдно мъждене, асимптомни каротидни стенози, намалена физическа активност.
За вторична профилактика, след тромботичен мозъчен инсулт, се прилагат антиагреганти и антикоагуланти.
Друга важна мярка за вторична превенция, са операциите на високостепенните симптоматични каротидни стенози. Основен метод за тяхното лечение е и стентирането на магистралните съдове. Рисковете и ползите от двата метода следва да се индивидуализират за всеки отделен пациент.
И не на последно място, прекарвайте повече време на открито, движете се, опитвайте се да спазвате балансиран режим и бъдете внимателни със стреса. Защото здравето е по-важно от всичко.